10 сент. 2005 г., 20:01

Незрими светове(JosnnaVas&Cefules)

685 0 0
Незрими светове
подобно есенни тополи се люлеят,
незрими светове
под зримите очи,
в които влюбени светулки тлеят
премигват над молитвени свещи
трептят, играят и витаят,
подобно стари духове
врати зад тях разтваря рая
пътеки вятъра кове,
под тях пристъпям бавно
бавно
към твоето отворено сърце

Реката проговаря - вита стълба
по руслото си синьо
а облаците лодки са по нея
и крачка е по стълбите вика
на моето сърце,
когато пътя под твърдите пети
на времето е ромон,
а ние сме сами
над себе си
в прегръдка тиха...
Навън вали ли или думите са капки
по стъклените длани
на мигновенията свили се
безгласно
до крясък чист в сърцето ми?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...