Sep 10, 2005, 8:01 PM

Незрими светове(JosnnaVas&Cefules)

  Poetry
679 0 0
Незрими светове
подобно есенни тополи се люлеят,
незрими светове
под зримите очи,
в които влюбени светулки тлеят
премигват над молитвени свещи
трептят, играят и витаят,
подобно стари духове
врати зад тях разтваря рая
пътеки вятъра кове,
под тях пристъпям бавно
бавно
към твоето отворено сърце

Реката проговаря - вита стълба
по руслото си синьо
а облаците лодки са по нея
и крачка е по стълбите вика
на моето сърце,
когато пътя под твърдите пети
на времето е ромон,
а ние сме сами
над себе си
в прегръдка тиха...
Навън вали ли или думите са капки
по стъклените длани
на мигновенията свили се
безгласно
до крясък чист в сърцето ми?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...