9 февр. 2010 г., 14:46

Ние

604 0 0

Щастието ли руши мечтите,

или нещастието преобразува разума?

Смях и красота в душата на лъчите,

издигнати, тъй невинни нависоко стоят от калта.

 

А ние тук, нищожни и жадни,

копнеещи за капки дъжд от любов.

Земя - трапеза за вълци гладни,

отнемат мечти, невинност и живот.

 

Кои сме ние, Боже, кажи ни,

защо остава неясен нашият ден?

Самотници, дошли от страните незнайни,

ах, светът е толкова сив и студен!

 

Милан Милев

9.02.2010

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милан Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...