Щастието ли руши мечтите,

или нещастието преобразува разума?

Смях и красота в душата на лъчите,

издигнати, тъй невинни нависоко стоят от калта.

А ние тук, нищожни и жадни,

копнеещи за капки дъжд от любов.

Земя - трапеза за вълци гладни,

отнемат мечти, невинност и живот.

Кои сме ние, Боже, кажи ни,

защо остава неясен нашият ден?

Самотници, дошли от страните незнайни,

ах, светът е толкова сив и студен!

Милан Милев

9.02.2010