29 июн. 2013 г., 12:54
Всеки миг, всеки ден репетираме.
Режисьор е съдбата - добра или лоша.
Ролята ни избрана е, но и ние избираме
да сме отговори или въпроси,
да играем със чувство или да повтаряме
механично заучени истини,
да сме себе си или да бъдем сянка,
да потъваме или да литнем.
А смъртта е антракт. Неусетно настъпва -
да починем и сменим декорите.
И в отвъдната сцена ще е още по-хубаво
със приятеля верен завесата вечност да отворим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация