Всеки миг, всеки ден репетираме.
Режисьор е съдбата - добра или лоша.
Ролята ни избрана е, но и ние избираме
да сме отговори или въпроси,
да играем със чувство или да повтаряме
механично заучени истини,
да сме себе си или да бъдем сянка,
да потъваме или да литнем.
А смъртта е антракт. Неусетно настъпва -
да починем и сменим декорите.
И в отвъдната сцена ще е още по-хубаво
със приятеля верен завесата вечност да отворим...
© Веселка Стойнева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
