23 мар. 2007 г., 18:18

Ние не трябва да се обичаме

849 1 4
Сред хаоса на ежедневието сиво,
сред измислените ни спомени,
забравила съм аз дните предишни,
спомням си само моите лъжи така излишни...

За кратко само бяхме луди.
Всичко свърши някак си като по чудо...
Сега се гледаме с... нежност ли е това в очите...
но, моля те, нека се разминем мълчешком...

Не, не трябва да се обичаме!
Не, не си спомняй нашите нощи...
Помни болката, помни лъжите ми!
Не ме гледай с надежда...
Ние не трябва да се обичаме!

Любовта наранява, не помниш ли?!
Любовта ослепява, забрави ли?!

Не, моля те, не ме докосвай...
не, не, не ми припомняй...
Остави ме тук, в студения ми свят!
Иди си! При друга потърси своя бряг!

Не, това не са сълзи... аз не мога да плача...
Не, не протягам, онемяла, ръце...
Омразата със себе си влача...
Не, мили, не... аз нямам сърце...

Иди си! Бъди щастлив със друга!
Аз не мога вече да обичам!
Светът егоизма си ми врече
и изгубената ми душа на студ обрече!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато нещо е написано така искрено не може да не стане хубаво!Браво!
  • Този стих ми хареса!!! Поздрави, Диана!!!
  • Нали знаеш, за да обичаш трябва да има чувства... любов... а когато я няма е просто излишно да заблуждаваш човека и себе си... Живота понякога е толкова несправедлив, но срещу съдбата май не можем да застанем, колкото и да се опитваме...
    Благодаря ти, че си харесала стихотворението ми
  • Разплака ме...защото откривам себе си тук!!!И аз така му казвам,и аз все му повтарям това..но той не се отказва и страда заради мен!Опитай да го обичаш...може пък и да е възможна тази любов!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...