Сред хаоса на ежедневието сиво, сред измислените ни спомени, забравила съм аз дните предишни, спомням си само моите лъжи така излишни...
За кратко само бяхме луди. Всичко свърши някак си като по чудо... Сега се гледаме с... нежност ли е това в очите... но, моля те, нека се разминем мълчешком...
Не, не трябва да се обичаме! Не, не си спомняй нашите нощи... Помни болката, помни лъжите ми! Не ме гледай с надежда... Ние не трябва да се обичаме!
Любовта наранява, не помниш ли?! Любовта ослепява, забрави ли?!
Не, моля те, не ме докосвай... не, не, не ми припомняй... Остави ме тук, в студения ми свят! Иди си! При друга потърси своя бряг!
Не, това не са сълзи... аз не мога да плача... Не, не протягам, онемяла, ръце... Омразата със себе си влача... Не, мили, не... аз нямам сърце...
Иди си! Бъди щастлив със друга! Аз не мога вече да обичам! Светът егоизма си ми врече и изгубената ми душа на студ обрече!
Нали знаеш, за да обичаш трябва да има чувства... любов... а когато я няма е просто излишно да заблуждаваш човека и себе си... Живота понякога е толкова несправедлив, но срещу съдбата май не можем да застанем, колкото и да се опитваме...
Благодаря ти, че си харесала стихотворението ми
Разплака ме...защото откривам себе си тук!!!И аз така му казвам,и аз все му повтарям това..но той не се отказва и страда заради мен!Опитай да го обичаш...може пък и да е възможна тази любов!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.