Ние не трябва да се обичаме
Сред хаоса на ежедневието сиво,
сред измислените ни спомени,
забравила съм аз дните предишни,
спомням си само моите лъжи така излишни...
За кратко само бяхме луди.
Всичко свърши някак си като по чудо...
Сега се гледаме с... нежност ли е това в очите...
но, моля те, нека се разминем мълчешком...
Не, не трябва да се обичаме!
Не, не си спомняй нашите нощи...
Помни болката, помни лъжите ми!
Не ме гледай с надежда...
Ние не трябва да се обичаме!
Любовта наранява, не помниш ли?!
Любовта ослепява, забрави ли?!
Не, моля те, не ме докосвай...
не, не, не ми припомняй...
Остави ме тук, в студения ми свят!
Иди си! При друга потърси своя бряг!
Не, това не са сълзи... аз не мога да плача...
Не, не протягам, онемяла, ръце...
Омразата със себе си влача...
Не, мили, не... аз нямам сърце...
Иди си! Бъди щастлив със друга!
Аз не мога вече да обичам!
Светът егоизма си ми врече
и изгубената ми душа на студ обрече!
сред измислените ни спомени,
забравила съм аз дните предишни,
спомням си само моите лъжи така излишни...
За кратко само бяхме луди.
Всичко свърши някак си като по чудо...
Сега се гледаме с... нежност ли е това в очите...
но, моля те, нека се разминем мълчешком...
Не, не трябва да се обичаме!
Не, не си спомняй нашите нощи...
Помни болката, помни лъжите ми!
Не ме гледай с надежда...
Ние не трябва да се обичаме!
Любовта наранява, не помниш ли?!
Любовта ослепява, забрави ли?!
Не, моля те, не ме докосвай...
не, не, не ми припомняй...
Остави ме тук, в студения ми свят!
Иди си! При друга потърси своя бряг!
Не, това не са сълзи... аз не мога да плача...
Не, не протягам, онемяла, ръце...
Омразата със себе си влача...
Не, мили, не... аз нямам сърце...
Иди си! Бъди щастлив със друга!
Аз не мога вече да обичам!
Светът егоизма си ми врече
и изгубената ми душа на студ обрече!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Браво!
