5 янв. 2020 г., 12:29

Ние с вятъра

971 0 0

Ще помоля вятъра да ми откъсне

от всички хора по земята,

по една мъничка щастлива мисъл

и в писмо да ми я прати.

 

О, туй не е кражба

- ни най-малко!

Ни заговор,

ни пък падение!

 

Ний с вятъра сме се разбрали:

от щастието ви аз искам само

туй мъничкото,

в косите ви заплело се.

 

От тез прашинки щастие ще си направя

едно вълшебно наметало.

Ще бродя с него по земята

да топля всичко оголяло.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Нейкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...