Jan 5, 2020, 12:29 PM

Ние с вятъра

  Poetry » Other
968 0 0

Ще помоля вятъра да ми откъсне

от всички хора по земята,

по една мъничка щастлива мисъл

и в писмо да ми я прати.

 

О, туй не е кражба

- ни най-малко!

Ни заговор,

ни пък падение!

 

Ний с вятъра сме се разбрали:

от щастието ви аз искам само

туй мъничкото,

в косите ви заплело се.

 

От тез прашинки щастие ще си направя

едно вълшебно наметало.

Ще бродя с него по земята

да топля всичко оголяло.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Нейкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...