Jan 5, 2020, 12:29 PM

Ние с вятъра

  Poetry » Other
974 0 0

Ще помоля вятъра да ми откъсне

от всички хора по земята,

по една мъничка щастлива мисъл

и в писмо да ми я прати.

 

О, туй не е кражба

- ни най-малко!

Ни заговор,

ни пък падение!

 

Ний с вятъра сме се разбрали:

от щастието ви аз искам само

туй мъничкото,

в косите ви заплело се.

 

От тез прашинки щастие ще си направя

едно вълшебно наметало.

Ще бродя с него по земята

да топля всичко оголяло.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Нейкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...