Никога пак няма да си сам!
Тихи стъпки в мрака,
последна ледена целувка.
Очи останали без сълзи,
студенината в твоята милувка.
Красота умряла с писък,
и няма вече път със теб.
Последен опит за любов,
и ето ласките ти стряскат.
Сърцето ти е празно,
като ден без слънчев лъч.
Градът е мрачно пуст,
а хората наоколо са мъртви.
Лица студени, няма смисъл,
гледат те отвън безмълвно.
Сякаш маски има - не живот,
чувства няма - само дъжд.
Душата ти е тъжен гълъб,
изтощен - без пристан и надежда.
Самотен, няма смисъл за живот,
дъждът го брули вечно и безспир.
Умираш бавно и самотно
и няма никой тук да те спаси.
Когато глътка въздух си поемеш,
болката убива всичко живо в теб.
И няма вече болка и омраза,
а само тиха, мъртва радост . . .
Къде избяга всичко мило и обично,
ненавистта струй от всички.
Люби, обичай и прости,
сам себе си недей мъчи.
Стpахът от болката убива,
поискай я, за да си жив.
Мразят те - обичай,
недей и ти мрази.
Те в своята омраза,
себе си ще погребат.
Не си мисли, че можеш
недокоснат да умреш.
Съдбата вечно те разкъсва
и няма път назад.
Не съжалявай, че си жив,
всяко нещо има своя смисъл.
Твойте грешки, казват те,
а грешки ли са всъщност!?
Решения са, може би,
но само ти решаваш тук.
Излез със гордо вдигната глава,
приемай всичко със усмивка.
Дори обидите им нямат смисъл,
ако се радваш, че си жив.
Приятел даже да те нарани,
на живота си не се сърди.
Бъди открит със всички,
болката те кара да си жив.
Не крий душата си от никой,
но миналото си е твое знай!
Не позволявай нещо срещу теб да имат,
бъди смел и смей се нагло на живота!
Тогава твойте надежди и мечти,
до душата му ще стигнат . . .
И НИКОГА ПАК НЯМА ДА СИ САМ !!!
последна ледена целувка.
Очи останали без сълзи,
студенината в твоята милувка.
Красота умряла с писък,
и няма вече път със теб.
Последен опит за любов,
и ето ласките ти стряскат.
Сърцето ти е празно,
като ден без слънчев лъч.
Градът е мрачно пуст,
а хората наоколо са мъртви.
Лица студени, няма смисъл,
гледат те отвън безмълвно.
Сякаш маски има - не живот,
чувства няма - само дъжд.
Душата ти е тъжен гълъб,
изтощен - без пристан и надежда.
Самотен, няма смисъл за живот,
дъждът го брули вечно и безспир.
Умираш бавно и самотно
и няма никой тук да те спаси.
Когато глътка въздух си поемеш,
болката убива всичко живо в теб.
И няма вече болка и омраза,
а само тиха, мъртва радост . . .
Къде избяга всичко мило и обично,
ненавистта струй от всички.
Люби, обичай и прости,
сам себе си недей мъчи.
Стpахът от болката убива,
поискай я, за да си жив.
Мразят те - обичай,
недей и ти мрази.
Те в своята омраза,
себе си ще погребат.
Не си мисли, че можеш
недокоснат да умреш.
Съдбата вечно те разкъсва
и няма път назад.
Не съжалявай, че си жив,
всяко нещо има своя смисъл.
Твойте грешки, казват те,
а грешки ли са всъщност!?
Решения са, може би,
но само ти решаваш тук.
Излез със гордо вдигната глава,
приемай всичко със усмивка.
Дори обидите им нямат смисъл,
ако се радваш, че си жив.
Приятел даже да те нарани,
на живота си не се сърди.
Бъди открит със всички,
болката те кара да си жив.
Не крий душата си от никой,
но миналото си е твое знай!
Не позволявай нещо срещу теб да имат,
бъди смел и смей се нагло на живота!
Тогава твойте надежди и мечти,
до душата му ще стигнат . . .
И НИКОГА ПАК НЯМА ДА СИ САМ !!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гери Все права защищены
