Нима съм за теб всичко на света?

Нима съм твоето слънце и луна?

Нима те е страх в мен да се влюбиш,

че може би някога ще ме загубиш?

Нима не искаш да ме видиш?

Да съм до теб сега?

До болка, казваш, ще завидиш, че

слънцето първо ме целува сутринта.

Нима не мечтаеш за моите очи?

Не... желаеш ги и от това те боли.

Нима не искаш да съм твоята жена?

Да изпиташ какво е любовта?

Нима сърцето не тупти за мен?

Нима не ми подаряваш своя ден?

Нима всичко в теб за мен е мечтало?

Нима аз съм парченцето да се наричаш цяло?