22.07.2008 г., 12:07

Нима

850 0 0

Нима съм за теб всичко на света?

Нима съм твоето слънце и луна?

Нима те е страх в мен да се влюбиш,

че може би някога ще ме загубиш?

 

Нима не искаш да ме видиш?

Да съм до теб сега?

До болка, казваш, ще завидиш, че

слънцето първо ме целува сутринта.

 

Нима не мечтаеш за моите очи?

Не... желаеш ги и от това те боли.

Нима не искаш да съм твоята жена?

Да изпиташ какво е любовта?

 

Нима сърцето не тупти за мен?

Нима не ми подаряваш своя ден?

Нима всичко в теб за мен е мечтало?

Нима аз съм парченцето да се наричаш цяло?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Брияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...