23 июл. 2007 г., 09:24

Нима?

691 0 5
Аз твоя съм...
за цяла нощ...
Защо се плашиш?
Спри! Кажи ми?

Нима усетил дълбините в мен,
мъжката ти смелост се уплаши?
Нима отпил от женската ми доброта,
страха у тебе предизвиквам?
Нима уплашен от страстта,
боязливо-тайно тръпнеш?
Нима романтиката в мен,
уплашен да не е заразна,
делнично-обременен
ти всичките врати пред мен ще хласнеш?
Нима едва опитал от страстта,
ти от това ще се откажеш?
Заради спокойствието си в дома.
Нима така ще ме накажеш?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Нежна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Случи ми се същото и знам какво е...
    Боли но е красиво.
    Поздрави!

  • Дано някога дойде при твоята героиня и, радвайки се на тази, може би непоносимо кратка, среща, двамата да отхвърлят всичко излишно помежду си!
  • Красив стих, Миличка! Радвам ти се!
  • Не вярвам някой, мечтал за такива мигове, да се уплаши! Красиво пишеш! Поздрави!
  • Много ми хареса.Поздрави за стиха

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...