23.07.2007 г., 9:24 ч.

Нима? 

  Поезия
527 0 5
Аз твоя съм...
за цяла нощ...
Защо се плашиш?
Спри! Кажи ми?

Нима усетил дълбините в мен,
мъжката ти смелост се уплаши?
Нима отпил от женската ми доброта,
страха у тебе предизвиквам?
Нима уплашен от страстта,
боязливо-тайно тръпнеш?
Нима романтиката в мен,
уплашен да не е заразна,
делнично-обременен
ти всичките врати пред мен ще хласнеш?
Нима едва опитал от страстта,
ти от това ще се откажеш?
Заради спокойствието си в дома.
Нима така ще ме накажеш?

© Мила Нежна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Случи ми се същото и знам какво е...
    Боли но е красиво.
    Поздрави!

  • Дано някога дойде при твоята героиня и, радвайки се на тази, може би непоносимо кратка, среща, двамата да отхвърлят всичко излишно помежду си!
  • Красив стих, Миличка! Радвам ти се!
  • Не вярвам някой, мечтал за такива мигове, да се уплаши! Красиво пишеш! Поздрави!
  • Много ми хареса.Поздрави за стиха
Предложения
: ??:??