10 янв. 2014 г., 11:26

Нима 

  Поэзия » Любовная
741 0 2

Нима в безгрижието на моите дни

донесе ми утеха ти?

Нима видя ме мен

покрай суетата си?

Нима дочу зова на моето сърце

сред глъчката на твоята студенина?

Нима си позволих

да те покажа пред света?

Нима ще бъда аз,

ако ти повярвам в захлас?

Нима, нима, нима…

© Илияна М. Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Кръстина! Радвам се, че си вникнала в посланието!
  • "Нима видя ме мен
    покрай суетата си?
    Нима дочу зова на моето сърце
    сред глъчката на твоята студенина?"
    ................................................
    Искрена поетична изповед с актуално послание!
    Суетата и студенината превземат живота ни ден след ден,
    а ние нищо не правим, все едно, че това е нещо нормално,
    вече никой не цени любовта, тя отдавна не е на почит,
    на почит е сребролюбието и всичко останало, което осигурява
    лъскав живот, живот в който човешкото у човека се приема за отрицателно качество, безполезно и дори вредно.
    Поздрави!
Предложения
: ??:??