Jan 10, 2014, 11:26 AM

Нима

  Poetry » Love
1K 0 2

Нима в безгрижието на моите дни

донесе ми утеха ти?

Нима видя ме мен

покрай суетата си?

Нима дочу зова на моето сърце

сред глъчката на твоята студенина?

Нима си позволих

да те покажа пред света?

Нима ще бъда аз,

ако ти повярвам в захлас?

Нима, нима, нима…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна М. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Кръстина! Радвам се, че си вникнала в посланието!
  • "Нима видя ме мен
    покрай суетата си?
    Нима дочу зова на моето сърце
    сред глъчката на твоята студенина?"
    ................................................
    Искрена поетична изповед с актуално послание!
    Суетата и студенината превземат живота ни ден след ден,
    а ние нищо не правим, все едно, че това е нещо нормално,
    вече никой не цени любовта, тя отдавна не е на почит,
    на почит е сребролюбието и всичко останало, което осигурява
    лъскав живот, живот в който човешкото у човека се приема за отрицателно качество, безполезно и дори вредно.
    Поздрави!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...