Jan 10, 2014, 11:26 AM

Нима

  Poetry » Love
1K 0 2

Нима в безгрижието на моите дни

донесе ми утеха ти?

Нима видя ме мен

покрай суетата си?

Нима дочу зова на моето сърце

сред глъчката на твоята студенина?

Нима си позволих

да те покажа пред света?

Нима ще бъда аз,

ако ти повярвам в захлас?

Нима, нима, нима…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна М. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Кръстина! Радвам се, че си вникнала в посланието!
  • "Нима видя ме мен
    покрай суетата си?
    Нима дочу зова на моето сърце
    сред глъчката на твоята студенина?"
    ................................................
    Искрена поетична изповед с актуално послание!
    Суетата и студенината превземат живота ни ден след ден,
    а ние нищо не правим, все едно, че това е нещо нормално,
    вече никой не цени любовта, тя отдавна не е на почит,
    на почит е сребролюбието и всичко останало, което осигурява
    лъскав живот, живот в който човешкото у човека се приема за отрицателно качество, безполезно и дори вредно.
    Поздрави!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...