22 мая 2008 г., 20:11

Нима живяла съм досега?...

794 0 0

Не съм те търсила,

не си ми липсвал,

не си те спомням, когато съм в тъма.

Не съм ти шепнала думи красиви,

не съм те чакала, обляна в самота.

Не съм обичала лудо и неистово,

не съм те чувствала най-близък на света.

Не съм плакала с твоите неволи,

не сме споделяли една съдба,

не съм ти вярвала на сляпо… без прегради,

не съм почувствала дори за миг

какво е болката от любовта.

Не съм потъвала в твоите прегръдки,

не съм заспивала никога до тебе сгушена.

За теб не съм изляла нито една сълза,

а в същност нима живяла съм досега?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...