Боже, колко си красива!
Косите ù от коприна!
Срещнах тази самодива
едва преди година!

Тя носеше огън в очите
и омайваше момците.
Смееше се чаровно,
в нея всичко бе върховно.

Смайваше всички.
А, Боже, тези очички.
Скрита дълбоко,
болката ù не видях.

Виждам те след година
Не повярвах. Онемях!
Червеите изяли тази коприна,
смаяна от снагата ù бях!

С белези по двете устни,
очите ù бяха пусти.
Лицето ù с белези покрито.
Надупчено тяло, в болка обвито!

С теб аз тогава плаках.
Какво си сторила?
Да повярвам аз не можех!
Нима си паднала?

Какво душата ти изтръгна,
че по този път ти тръгна?
Нима не чу  как казвахме
ти в нощта да спреш с това?