Роден от мъката в душите ви,
да плащам скъпо, не с пари.
В ръцете си сърцето си ви нося.
Очите ми изплакват вашите сълзи.
А вашите очи за милост просят.
Със нож в гърдите пратихте ме в рая.
Небе послахте ми, за да не стъпвам бос.
И влюбих в себе си света. Но зная,
на дявола душата си продал съм,
за короната си на главата.
Себе си в безкрая закопал съм,
някъде високо в небесата.

Но Крал не съм. Гори душата!

И как ще оцелея, и как ще се спася?
И как ще виждам, като ослепея?
А как ще дишам без душа?
И как ще плача, като онемея?
Превържете ме, криле ми дайте!
И да летя ме научете!
В Нирвана искам да остана.
Спасете ме, дори и на парчета.
Дори в сърцето си с кървяща рана,
душата ми на тялото върнете!
 
                   Помогнете!   

И как боли ме празното в гърдите.
Как вашите сълзи да спра?
Солта им пари ми в очите.
Самотно крача в свойта слепота.
Кръвта се стича по гърдите ми
и търси своята душа.
В Нирвана искам да остана.
Да се спася от тази пустота.
Превързвам се, не стъпвам по земята.
Криле ми дадохте да полетя.
Но закопан съм горе в небесата.
Душата си не мога да спася.