28 окт. 2008 г., 19:53

Нищото чакам

1.1K 0 31


Цигара и малък коняк.
Черно-червено в очите.
Наоколо - полумрак.
Тъжен блус. Необичан.
Спомен някакъв
лудо напира
и изплува в коняка.
Уморих се от взиране.
Нищото чакам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Гичева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не си падам по цигари и коняк
    предпочитам уиски с мазен джаз
    ... малко е меланхолично,
    а уж ти се лудуваше ?!
  • Тежко състояние, наистина. Но понякога кризата е ужасно необходима. След бурята, когато изгрее слънцето, можем да видим и дъгата.
  • Приемаш ли ме за компания,на чаша коняк и цигара,да чакаме двете?Поздрави!
  • Много ми хареса поздрави!!!
  • как може с толкова малко думи да казваш толкова много-- браво, разкошен стих

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...