28.10.2008 г., 19:53

Нищото чакам

Поезия

1.1K 0 31

Цигара и малък коняк.
Черно-червено в очите.
Наоколо - полумрак.
Тъжен блус. Необичан.
Спомен някакъв
лудо напира
и изплува в коняка.
Уморих се от взиране.
Нищото чакам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Бора-Бора (Борислав Пелов)

Не си падам по цигари и коняк
предпочитам уиски с мазен джаз
... малко е меланхолично,
а уж ти се лудуваше ?!

2008-11-30T21:21:07+02:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Тежко състояние, наистина. Но понякога кризата е ужасно необходима. След бурята, когато изгрее слънцето, можем да видим и дъгата.

2008-11-06T15:52:37+02:00
iliana_08.1962 (Илиана Петрова)

Приемаш ли ме за компания,на чаша коняк и цигара,да чакаме двете?Поздрави!

2008-11-04T14:29:38+02:00
lori_bebeto (Дива Самодива)

Много ми хареса поздрави!!!

2008-11-04T10:44:29+02:00
natalia (Наталия Божилова)

как може с толкова малко думи да казваш толкова много-- браво, разкошен стих

2008-11-03T15:49:45+02:00