25 июл. 2009 г., 00:41

Но 

  Поэзия » Гражданская
724 0 2
Перлената гъсеница хапваше
от аметистовото листо на дървото на живота,
хапваше и доволно потриваше малахитеното си коремче.
Рубинената й усмивка засенчваше
дори златното тяло на изгряващото слънце,
а понякога дори отразяваше
платинената тъга на луната.
Беше една от перлите на живота,
поредната – за някои последната,
месец “Някой”,
в който хората разхождаха каишките на кучетата си по паважа,
небрежно прескачащи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Станев Все права защищены

Предложения
: ??:??