Перлената гъсеница хапваше
от аметистовото листо на дървото на живота,
хапваше и доволно потриваше малахитеното си коремче.
Рубинената й усмивка засенчваше
дори златното тяло на изгряващото слънце,
а понякога дори отразяваше
платинената тъга на луната.
Беше една от перлите на живота,
поредната – за някои последната,
месец “Някой”,
в който хората разхождаха каишките на кучетата си по паважа,
небрежно прескачащи ...