Едничка теб в живота си обичах,
на сетен ден потънал в пустотата,
сърцето мое, винаги - обричах,
остал копнеж си, няма самотата....
Горчива жлъч, от дяволска измяна,
попари любовта с човешки грях,
но спомена по теб, все пак остана
покрила бе, забравата го - с прах!
На сън те любих - жадно и безмерно
и устните горяха с дивен плам,
в нощта ми появи се - ефимерно,
но буден срещам....утрото си сам!
24.06.2016 г.
© Владислав Недялков Все права защищены