Но буден срещам....утрото си сам!

Jun 24, 2016, 12:13 PM 2016-06-24T17:59:20+03:00

Poetry » Love

464 1 3

Едничка теб в живота си обичах,

на сетен ден потънал в пустотата,

сърцето мое, винаги - обричах,

остал копнеж си, няма самотата....

Горчива жлъч, от дяволска измяна,

попари любовта с човешки грях,

но спомена по теб, все пак остана

покрила бе, забравата го - с прах!

На сън те любих - жадно и безмерно

и устните горяха с дивен плам,

в нощта ми появи се - ефимерно,

но буден срещам....утрото си сам!

24.06.2016 г.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Putin (Владимир Владимирович)

2016-06-25T21:50:54+03:00

Хубав стих! Съгласен съм с Таня!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2016-06-25T12:11:05+03:00

Много силно!
Знаеш ли какво казвам аз, такава любов не може да бъде изгубена в пространството. Ще дойде ден и пак ще е до теб!
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2016-06-25T10:13:38+03:00

Красиво...!
Песен за любовта...
Много мелодично и чувствено стихотворение!
Такава любов...