29 апр. 2020 г., 04:29

Но какво от това

740 0 0

Няма да те видя сред листата,

но какво, но какво  от това?

Макар да си девето чудо ти на света –

кой ли вярва днес в чудесата?

Измислени вселени измислят нас,

а клоните  попиват във пръстта.

Измислени тотеми не вярват в нас,

а сенките им пеят тъмнина.

Добрата, стара чаша

днес стои напълно празна –

но какво, но какво от това?

Самотата ни намига със  усмивка мазна,

а през зъбите прозира плесента.

Очаквани завои ни водят там,

където се прегърбва утринта.

Проболи дните свои със папки от задачи

не виждаме луна.

Няма да те видя във сянката над мен –

но какво, но какво от това?

Твоят образ в поглед, в поглед примирен

няма, своя светлина.

Измислени вселени измислят нас,

а клоните се кланят на пръстта.

Измислени тотеми

се кланят, а пред тях е празнота.  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...