Няма да те видя сред листата,

но какво, но какво  от това?

Макар да си девето чудо ти на света –

кой ли вярва днес в чудесата?

Измислени вселени измислят нас,

а клоните  попиват във пръстта.

Измислени тотеми не вярват в нас,

а сенките им пеят тъмнина.

Добрата, стара чаша

днес стои напълно празна –

но какво, но какво от това?

Самотата ни намига със  усмивка мазна,

а през зъбите прозира плесента.

Очаквани завои ни водят там,

където се прегърбва утринта.

Проболи дните свои със папки от задачи

не виждаме луна.

Няма да те видя във сянката над мен –

но какво, но какво от това?

Твоят образ в поглед, в поглед примирен

няма, своя светлина.

Измислени вселени измислят нас,

а клоните се кланят на пръстта.

Измислени тотеми

се кланят, а пред тях е празнота.