25 апр. 2007 г., 12:46

Но мен не ме е страх!

831 0 9

Пиша по листа с невидимо мастило,
явно е така, щом не си разбрал,
че има рутина помежду ни.
Но мен не ме е страх! - ще я залича!

Празни обещания са лаконичните ти думи.
Напразни надежди са твоите милувки...
И как така ще те целувам?
Но мен не ме е страх! -

ще ти се наслаждавам,
ще повикам реката на помощ,
да извлече калта от теб,
и вятъра ще помоля аз -

да отнесе мислите ти черни!
Мислиш, че не е възможно...
Склони на гърдите ми глава!
Спокойно, ти не се страхувай... мен не ме е страх!!!

24.04.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....