Пиша по листа с невидимо мастило,
явно е така, щом не си разбрал,
че има рутина помежду ни.
Но мен не ме е страх! - ще я залича!
Празни обещания са лаконичните ти думи.
Напразни надежди са твоите милувки...
И как така ще те целувам?
Но мен не ме е страх! -
ще ти се наслаждавам,
ще повикам реката на помощ,
да извлече калта от теб,
и вятъра ще помоля аз -
да отнесе мислите ти черни!
Мислиш, че не е възможно...
Склони на гърдите ми глава!
Спокойно, ти не се страхувай... мен не ме е страх!!!
24.04.2007г.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
Благодаря ви за коментарите!!!