Ноемврийско
Прегръща ме знойно и палещо лято
рисува последно отлитащо ято,
дъждът от дъгата боичките взел,
по кожата нежна и с цвят карамел.
В очите ми южни съзвездия спяха,
в косите ми бури на завет се спряха.
Разсипано злато от пясък и блян,
мечтае за юли, от бриза люлян.
По плажът търкаля се смях на момиче,
което ноември безумно обича.
Дарява му ласка - седефен дъждец.
Не вярвай момиче на този лъжец...
Щом зимата в бяло земята забули,
заспи и сънувай морето и юли...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
