Все още чаках носещия вяра

на онази стара и овехтяла гара,

минаха часове, а може би години,

пораснах, побелях под старите смокини!

Стоях със крехката надежда,

че накрая лъжата до истина отвежда,

че като в приказка краят е щастлив,

но май светът не е тъй красив!

Чаках от дете и май няма да си тръгна,

надеждата от сърцето на можах да изстръгна!

Усещах смъртта, галеща моето рамо,

няколко часа ми оставаха само!

Стоях сама на пейката дървена,

положила глава на облегалката нащърбена,

не осъзнавах, че носещият вяра съм аз

и трябваше да спася не себе си, а вас!