19.07.2008 г., 11:41

Носещият вяра!

909 0 0

Все още чаках носещия вяра

на онази стара и овехтяла гара,

минаха часове, а може би години,

пораснах, побелях под старите смокини!

 

Стоях със крехката надежда,

че накрая лъжата до истина отвежда,

че като в приказка краят е щастлив,

но май светът не е тъй красив!

 

Чаках от дете и май няма да си тръгна,

надеждата от сърцето на можах да изстръгна!

Усещах смъртта, галеща моето рамо,

няколко часа ми оставаха само!

 

Стоях сама на пейката дървена,

положила глава на облегалката нащърбена,

не осъзнавах, че носещият вяра съм аз

и трябваше да спася не себе си, а вас!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зори Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...