Денят от сенки си отива,
погледнал в копринената мъгла,
твоя образ сивотата ми отмива и ми казва:
Забрави ти твоята самота.
Понякога проклинам дните,
понякога проклинам и нощта,
но винаги за теб ще мисля, мила,
дори на края на света.
Светът е нашето понятие,
непрекъснат вечен кръговрат,
но идилия прекрасна, зная,
сякаш не е от този свят. ...