Денят от сенки си отива,
погледнал в копринената мъгла,
твоя образ сивотата ми отмива и ми казва:
Забрави ти твоята самота.
Понякога проклинам дните,
понякога проклинам и нощта,
но винаги за теб ще мисля, мила,
дори на края на света.
Светът е нашето понятие,
непрекъснат вечен кръговрат,
но идилия прекрасна, зная,
сякаш не е от този свят.
Имам твоето сияние,
аурата неземна в теб струи,
имаш вечното желание,
мечти реални сътвори.
Безмълвно времето минава
и ето - идва утрешният ден,
но сега искам да ти кажа,
любовта си да изкажа,
че няма по-щастлив от мен.
© Светослав Аргиров Всички права запазени