Завиваш я, но тя е будна

и мъжкия ти профил гледа скришно,

очаква те с притихнала възбуда

и й е някак нежно, романтично.

Не иска тя върху себе си завивка,

а ръцете ти - силни и красиви,

по лицата ви промъква се усмивка,

а нощта е като теменужка синя.

И очите ви са пролетни мъгли,

и те отнасят всичките ви мисли,

а устните - препълнени реки,

отвеждат ви към облаците чисти.

Луната блещука си сама,

завижда тя на ваште очертания.

След цяла вечност така и не разбра,

че този свят създаден е за двама.