5 мар. 2020 г., 08:01

Нощ в една луна

863 1 3

Тиха нощ ,а в нея дим се стели
Момче , студени стълби и цигара
Това е моята отвара

Замислен ,примълчан и тишина
Образът изниква и се губи някак
Явява се и бяга , всякаш

Красивото лице сияе
Кожата й бледа блесва
Показва се усмивка и това е то,

Студът му шепне , топлината пее
После само тишина ,звезди ,небе ,луна
Последна глътка дим ,искра и фас.

 

Посвещавам на момичето ,което обичам само отдалеч :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Черноризец Храбър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е най-красивата любов, любовта на поета. Намерих две думи тук: “примълчан” и “всякаш”. Втората съм я срещал и преди. Любов.
  • Обичай жените, които харесваш ...
    И им го казвай ...
    Сей обичта си, без да се вкопчваш ...
    За да жънеш любов през живота си ...
  • А защо не отблизо?! Защо?

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...