Петър1

Сетих се за онази мисъл, че природата не обичала празните пространства. Мисълта може да не е съвсем точна, но аз имам навика да си ги нагаждам както на мен ми отърва мислите. И да се повтарям имам навика, което не е задължително да е скучно. Но да напиша нещо и аз тук, за да запълня празнотата:

 

Не помня кога точно започнах да пиша. Значи е било отдавна. В онова, отдавнашното време, пишех стихове. Повечето съм ги загубил или забравил. Не е голяма загуба. После се опитах да пиша и разкази, но не ми се получаваха. Зарязах разказите, и по-добре. Напоследък обаче, разказите отново се появиха. И то без да съм ги викал. Налагаше се да ги запиша, за да се отърва от тях, а и защото ми доставя удоволствие самото писане. Знаете как е: редиш дума след дума. Но това май го беше писал Стивън Кинг. А в моите разкази има странни герои, странни и малко наивни. Сигурно и аз съм като тях.

 

По отношение на снимката: черно-бяла е, като първите ми нескопосни снимки, които правих като ученик с фотоапарата си “Смяна-8”. Беше страхотен фотоапарат: имаше черен кожен калъф със специална издутина за обектива, и тънка каишка за носене през рамо. Повечето снимки бяха едрозърнести и неясни, и разбира се - черно-бели. По-късно снимките станаха цветни, фокусирани и изчистени, промениха се и фотоапаратите. Аз обаче повече харесвам старите, вероятно заради това, че съм по рождение късоглед, и съм свикнал с неясните контури и размазаните цветове. Някои биха нарекли моето късогледство стил или поза, според това колко добре виждат, но за мен това е просто природа. 

 

Имам и заглавие за снимката си: “Главата в облаците, а джобовете - напълнени с мечти”. Заглавието е от текста на една песен на Ковърдейл: “head in the clouds, pockets full of dreams”. Песента се казва: “Sailing ships”. Заглавията са ми слабост, признавам, но те наистина са важни. Поне така мисля. 

 

 

Избранные произведения
30 результатов
“И всеки пита кога ще пристигнем,
а никой не пита закъде сме тръгнали.”
неизвестен бургаски поет от края на 20-ти век.
Не бях капитанът на всичките кораби,
останах човек, и пират под прикритие. ...
  473  11 
В отминалото време
- очите на дете.
Каквото който вземе
дали ще го даде?
Детето ще даде, ...
  347 
Един да научи
и всички ще знаят:
какво ще се случи;
къде ще е раят;
кога ще сполучат, ...
  196 
Няма какво да делим - да умножаваме:
щастие по щастие,
и любов по любов.
Няма какво да му мислим - да продължаваме:
човек до човека. ...
  105 
— Любовта е такова нещо, брадъре - каза Кольо Лудия - Та чак небето се синее.
Кольо Лудия може да е луд, но понякога ги ръси едни такива, все едно някой друг му е сложил думите в устата. Може пък да използва остатъците от онова, което някога е имал в главата си. Иначе е обикновен алкохолик. Казва, ч ...
  362 
Предложения
: ??:??