31 дек. 2011 г., 11:36

Нощ за убийство

789 0 2

 

 

 

Нощ за убийство

 

Тази нощ, след толкоз умора,

ще убия отвътре страха.

Тази нощ поначало е моя,

присвоих я – реших да не спя.

 

Тази нощ ще разчистваме сметки,

ще застрелям неочакван обрат.

После без срам,  на срама ще се плезя,

пък ще видим - кой кум, кой сват.

 

Ще строша в колене ветровете,

дето все ме отвяват встрани,

да се спъвам в обрасли полета,

от поени с омраза лъжи.

 

Със последен куршум ще отнема

утаената в мене тъга,

после с пълни шепи ще гребна

от деня подарена зора.

 

Тя е бяла, лазурна, измита,

ще я бодна зад свойто ухо –

като китка от слънцето свита,

да ме пази от всякакво зло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...