Нощ за убийство
Нощ за убийство
Тази нощ, след толкоз умора,
ще убия отвътре страха.
Тази нощ поначало е моя,
присвоих я – реших да не спя.
Тази нощ ще разчистваме сметки,
ще застрелям неочакван обрат.
После без срам, на срама ще се плезя,
пък ще видим - кой кум, кой сват.
Ще строша в колене ветровете,
дето все ме отвяват встрани,
да се спъвам в обрасли полета,
от поени с омраза лъжи.
Със последен куршум ще отнема
утаената в мене тъга,
после с пълни шепи ще гребна
от деня подарена зора.
Тя е бяла, лазурна, измита,
ще я бодна зад свойто ухо –
като китка от слънцето свита,
да ме пази от всякакво зло.
© Петя Стефанова All rights reserved.
и весело,Петя