7 мар. 2021 г., 07:32

Нощем София е тиха

457 0 7

Нощем София е тиха,

по-безлюдна и по-чиста,

сетивата ми откриха

чара ѝ на прима виста.

 

Тайнствена и по-любима,

и навътре по-вглъбена,

в нощната неповторимост

повече говори с мене.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Георги! Аз я харесвам повече нощем, когато се отърсва от шума и суетата
    Благодаря, Роси! Нощта ни освобождава от умората и напрегнатостта на деня
  • Тъмнината и спокойствието, друг поглед върху града! Хареса ми!
  • Бррр... този град така и не го харесах, а живях няколко години в него...
    Но поне в стихото ти, е друго усещането 😊
    Поздравявам те.
  • Благодаря, Миночка! Нощта освобождава София от дневния шум, нетърпеливите и забързани хора, за да я върне в тишината и нейната вглъбена красота
    Благодаря, Калине! Нощта ни освобождава от много неща и ни връща при самите нас
    Така е, Деа През нощта събираме целия ден в себе си и го преосмисляме по друг начин, различен от този през деня, когато нямаме време да се видим от страни, забързани да свършим всичко. През нощта Бог ни говори много по осезаемо в тишината
  • Друг свят е...

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...