Mar 7, 2021, 7:32 AM

Нощем София е тиха

  Poetry
451 0 7

Нощем София е тиха,

по-безлюдна и по-чиста,

сетивата ми откриха

чара ѝ на прима виста.

 

Тайнствена и по-любима,

и навътре по-вглъбена,

в нощната неповторимост

повече говори с мене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Френкева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Георги! Аз я харесвам повече нощем, когато се отърсва от шума и суетата
    Благодаря, Роси! Нощта ни освобождава от умората и напрегнатостта на деня
  • Тъмнината и спокойствието, друг поглед върху града! Хареса ми!
  • Бррр... този град така и не го харесах, а живях няколко години в него...
    Но поне в стихото ти, е друго усещането 😊
    Поздравявам те.
  • Благодаря, Миночка! Нощта освобождава София от дневния шум, нетърпеливите и забързани хора, за да я върне в тишината и нейната вглъбена красота
    Благодаря, Калине! Нощта ни освобождава от много неща и ни връща при самите нас
    Така е, Деа През нощта събираме целия ден в себе си и го преосмисляме по друг начин, различен от този през деня, когато нямаме време да се видим от страни, забързани да свършим всичко. През нощта Бог ни говори много по осезаемо в тишината
  • Друг свят е...

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...