8 февр. 2006 г., 22:20

Нощна идилия

834 0 4

Сянка движи се във мрака,
нощта е ледена и тъй зловеща,
ала той я търпеливо чака,
потънал в пламъка на позната страст гореща
Очаква стъпките й тихи
жадува елмазените й очи,
за да усети нейните целувки плахи,
да чуе сърцето женско как тупти
Ето я,в тъмнината се задава,
идва неговата сбъдната мечта
за целувка устните студени му подава
поглеждат се две влюбени лица
Дяволито отгоре поглежда ги луната
усмихва се и пръска от свойта светлина,
закрилница тяхна е тя във тъмата
сребриста и чиста,цари тишина..
Той я прегръща,тя го целува,
заедно са и в плач и вяра и в любов
това е за тях онази нощна идилия,
засенчваща болката от живота  суров!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Има живот в стиха ти, това е важното...А римата и доизчистването са фасулска работа..тях всеки го може...
  • ммм... това е третото ти стихотворение, което чета и стилът ти много ми харесва! браво! 6+
  • Още малко трябва да се доизчисти,иначе е хубавко!
  • Ако можеха да останат завинаги в тази своя нощна идилия...!
    Много красиво си описала любовната среща!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...