8 feb 2006, 22:20

Нощна идилия

  Poesía
838 0 4

Сянка движи се във мрака,
нощта е ледена и тъй зловеща,
ала той я търпеливо чака,
потънал в пламъка на позната страст гореща
Очаква стъпките й тихи
жадува елмазените й очи,
за да усети нейните целувки плахи,
да чуе сърцето женско как тупти
Ето я,в тъмнината се задава,
идва неговата сбъдната мечта
за целувка устните студени му подава
поглеждат се две влюбени лица
Дяволито отгоре поглежда ги луната
усмихва се и пръска от свойта светлина,
закрилница тяхна е тя във тъмата
сребриста и чиста,цари тишина..
Той я прегръща,тя го целува,
заедно са и в плач и вяра и в любов
това е за тях онази нощна идилия,
засенчваща болката от живота  суров!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Има живот в стиха ти, това е важното...А римата и доизчистването са фасулска работа..тях всеки го може...
  • ммм... това е третото ти стихотворение, което чета и стилът ти много ми харесва! браво! 6+
  • Още малко трябва да се доизчисти,иначе е хубавко!
  • Ако можеха да останат завинаги в тази своя нощна идилия...!
    Много красиво си описала любовната среща!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...