Сладникав полъх. Рехава мъгла.
Нощта настъпва с тънката игла.
Луна изгрява. В пазвата - с петна.
Виси отгоре с гвоздей на стена.
И сянка дълга. Ляга във пръстта.
Целувка лунна. Тръпне в мен страстта.
Нощта е златна. Пълна с грехове.
Така се раждат нощни стихове.
© Никола Апостолов Все права защищены