Нощта е моя, времето е спряло
и светлините са отдавна изгасени,
град угаснал е във сенките на мрака,
нощта е тук, единствена за мене.
Вратата на сърцето още зее,
тъма горчива спомени преглъща,
единствен въглен в ъгъла догаря
и сива пепел в блясък той превръща.
Вратата се притваря все по-бавно
да заличи последните блуждаещи искри,
лек полъх всяко пламъче докосва,
но въгленът не спира да гори. ...