Нощта на лунните видения

"Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни..."

Димчо Дебелянов

Нощта сега е странно светла.
Без звезди.
Като в смъртта.
И се усещам сам,
безкрайно сам -
почти съвсем разголен -
върху земята скръбна.

В мъката си
вдигам поглед трепетно нагоре.
Бялата луна
като отсечена глава
е закована там,
на небосклона.
Тъжно се усмихва.

Къде сега си, клета майчице?
Поробени приятели, любима?
Да можех някак си безкрая да обгърна!

Дали ще мога поне там -
където няма болка, няма страх,
където няма срам,
да съм отново с тях?
В свободни духове да се превърнем?

На небосклона
бялата луна
виси
като отсечена глава.

Калифорния, 1980