23.03.2011 г., 20:28

Нощта на лунните видения

596 0 0

"Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни..."

Димчо Дебелянов


Нощта сега е странно светла.
Без звезди.
Като в смъртта.
И се усещам сам,
безкрайно сам -
почти съвсем разголен -
върху земята скръбна.

 

В мъката си
вдигам поглед трепетно нагоре.
Бялата луна
като отсечена глава
е закована там,
на небосклона.
Тъжно се усмихва.

 

Къде сега си, клета майчице?
Поробени приятели, любима?
Да можех някак си безкрая да обгърна!

 

Дали ще мога поне там -
където няма болка, няма страх,
където няма срам,
да съм отново с тях?
В свободни духове да се превърнем?

 

На небосклона
бялата луна
виси
като отсечена глава.


Калифорния, 1980

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бързаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...