Нощта на Нова година
Звънящи струни,
отвъдни погледи,
изпято утре,
влудени пориви,
насечен ритъм,
душевна лирика,
в оная нощ
безбожно приливна.
Кавал, разплакал
душа китарена,
здрачена нежност
в праха на стаята,
думи, настръхнали
от толкоз казване,
устни – изпръхнали,
самонаказани.
Тя, тази вечер
е май измислена,
не сме реални
и не е истина,
но ще я помним
с интимен трепет
в китарен звън,
в кавален шепот.
© Петя Стефанова Все права защищены