Нощта не е сляпа
Нощта не е сляпа, тя вижда,
има хиляди очи тъй зорки
и остри стрели да пробожда.
Нощта не е няма, тя вика,
стаената болка в душата
да бъде сама тя не иска,
търси във болката яма.
Там да се сгуши самотна,
там да стене ридае,
където е минала рана
кърви и после умира.
има хиляди очи тъй зорки
и остри стрели да пробожда.
Нощта не е няма, тя вика,
стаената болка в душата
да бъде сама тя не иска,
търси във болката яма.
Там да се сгуши самотна,
там да стене ридае,
където е минала рана
кърви и после умира.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
